Бягството на тийнейджърите

С на лизането в пубертета в телата на подрастващите настъпват много и важни, както физически, така и психически промени, с които те изпитват трудност да се справят сами. Диалогът в семейството между родители и деца тук играе ключова роля и е решаващ при вземането на важното решение от един тийнейджър да предприеме стъпките към бягство от дома. Това решение може да бъде продиктувано от желание за откъсване от социалната среда, породено от неразбиране на проблемите, съпътстващи подрастващия, проявено от страна на заобикалящите го хора. Може да е продиктувано и от нуждата от повече лична свобода, желанието за промяна в начина на живот и третиране от страна на родителите, болката от разочарования в сантиментален план и дори семейното насилие, при което търсенето на помощ от специализирани органи е напълно задължително!

Бягството при момичетата е по-организирано, от колкото това при момчетата. И в двата случая обаче тийнейджърите, излизайки от дома, се излагат на реалната заплаха от всички опасности, характерни за трудния и тежък живот „на улицата” – употребата на наркотици, склонността към проституция, попадането в лоша компания и т.н. А когато бягството вече е факт, колкото повече време минава, толкова по-трудно е за бегълците да се върнат назад.

Ето защо разговорите и близките отношения с родителите са важни на първо място за (не) вземането на решението за бягство и на второ място, когато бягството е налице, за вземането на решението за връщане обратно вкъщи. Така че, скъпи тийнейджъри, решавайте проблемите си с помощта на родителите си, водете диалог с тях, доверявайте им се и не стигайте до проявата на глупави и необмислени постъпки, които могат да доведат до нежелани и тежки последствия, каквото е и едно бягство от дома!